Гранат

Ако разгледате гемологичната информация за граната, ще видите, че групата на граната съдържа 6 различни члена: пироп, алмандин, спесартит, гросулар, андрадит и уваровит. Всички те имат сходна кристална структура, но се различават леко по своя химичен състав. В реалния свят естествените гранати рядко отговарят точно на характеристиките на тези видове. Всъщност някои гранати с междинен състав са получили съпътстващи имена. Например гранатът, чийто състав е по средата между спесартит и пироп се нарича „малая”. Друг пример е гранатът „родолит”, чийто химичен състав представлява комбинация от пироп и алмандин в съотношение 2:1. Родолитът е интересен не само със своя химичен състав, но и с уникалния си цвят. Той е червен гранат, но е много по-различен от познатия наситено кафеникаво-червен обикновен гранат. Названието на родолита произхожда от гръцката дума rhodon със значение „роза”, а цветът му варира от розово до малиненочервено, пурпурно-червено и пурпурно-розово. Един от интересните факти за граната родолит е, че за пръв път е бил открит в Съединените щати, в щата Северна Каролина, около 1898 г. Още по-интересно е, че той е бил открит от минералога У. Е. Хиден, който е открил и хиденита, зелената разновидност на сподумена, която носи неговото име. Северна Каролина вече не е важен източник на родолит. Днес основните търговски находища се намират в Шри Ланка, Бразилия, Зимбабве, Танзания, Кения, Мозамбик, Мадагаскар и Индия. По-голямата част от висококачествения материал, който напоследък виждаме в Тайланд идва от Източна Африка. Тъй като твърдостта на граната е 7 до 7,5 по скалата на Мос, а цепливостта му е незначителна, той е издръжлив скъпоценен камък, подходящ за най-различни бижута. Гранатът родолит има висок рефракционен индекс – всъщност малко по-висок от този на сапфира и рубина, – поради което има отличен блясък. Родолитът е един от по-скъпите гранати, чиято цена е по средата между обикновения червен гранат и спесартита. Но подобно на другите гранати, родолитът винаги е нетретиран. Така че, имайки предвид невероятния му цвят и неговите много добри характеристики на скъпоценен камък, смятаме, че родолитът е изключително ценен на съвременния пазар на скъпоценни камъни. Светлината и огъня излъчвани от Граната, внушават усещане за лекота и яркост, осветяване на тъмни места и тъмни души. Гранат е добър камък за депресия, носейки радост и надежда от неговото използване, и помага да намали гнева, особено към себе си. Огненият Гранате стимулира инстинкта за оцеляване. Гранат бързо ще "запали огън" във вас. Мощният Гранат може да очисти чакрите от негативните. Използвайте Гранат за балансиране на сакралната чакра и сексуалното желание, както и да помогне при контролирано нарастване на енергията Кундалини. Гранат вдъхновява любов и страст, отдаденост и лоялност. Камъкът на ангажиментта, Гранат насърчава личните взаимоотношения от всякакъв вид, и е полезен инструмент както лични отношения така и в бизнеса. Персите смятали граната за "царски камък" и гравирали върху него образите на своите царе. Карбункулът (алмандинът) е един от 12 скъпоценни камъка на нагръдника на еврейските върховни свещеници. Според Библията Ной направлявал ковчега си нощем като използвал гранатов фенер. През средните векове пътешествениците носели гранат, за да се предпазват от злополуки. Също така, червените гранати се използвали като средство за лекуване на депресии, за предпазване от лоши сънища, за лекуване на черния дроб и за спиране на кръвоизливи. Името на пиропа произлиза от гръцките думи за огън и око, тъй като е единствения представител на гранатите, който е винаги с червен цвят. Името на родолита произлиза от гръцката дума за розов, поради често срещания розов оттенък. На практика родолитът не е отделен вид гранат, а е разновидност, намираща се на линията пироп-алмандин, т.е. съдържа едновременно в различни пропорции магнезий (Mg) и желязо (Fe). За първи път името е използвано от Дж. Кунц, водещ гемолог на Тифани & Ко. по онова време, за гранатите добивани от определена мина в Северна Каролина. Това е маркетингов "трик", който тогава е имал за цел да постави въпросните гранати на друго (по-високо) ценово ниво спрямо останалите гранати в червената гама. Алмандинът е наречен на древния град Алабанда в Мала Азия, където е добиван и обработван камък, наречен от Плиний Стари "алабандикус". Алмандинът също е бил известен в древността под името карбункул от латинското за "жив въглен". Алмандинът и пиропът се различават много трудно един от друг без помощта на специализирани инструменти. Алмандинът е най-разпространеният от гранатите с ювелирни качества, а също така е и най-твърд (7.5 по Моос) измежду тях. През средните векове големи количества алмандин са добивани в Бохемия (днешна Чехия) и понякога за него се използва и името Бохемски гранат. Поради високата си твърдост, алмандинът с ниско качество се използва като абразив. Първата шкурка с гранат е изработена в САЩ през 1878 година. Гросуларът е наречен така, тъй като цветът на определена негова разновидност,  добивана в Сибир (Русия), наподобява зеленото на цариградското грозде (Ribes grossularia / Ribes uva-crispa). Името на хезонита от гръцки означава малоценен, тъй като е по-мек от кристалите на циркона, който наподобява. Хезонитът е най-разпространената разновидност на гросулара и често е наричан "канелен камък" поради приликата с цвета на канелата. Гранатът се използва като скъпоценен камък още от брозовата епоха. Има сведения, че  гранатови мъниста са използвани като украшения в древен Египет още  преди 3000 г. пр. н. е. Демантоидът (разновидност на андрадита) е най-скъп и рядко срещан измежду гранатите. Името му означава "с диамантен блясък", оцветен е в нюанси на зеленото и цената му може да достигне хиляди щатски долара за карат. Открит е през 1868 г. в Урал и е идентифициран като отделен минерал от Нилс Густав Норденскьолд - същият минералог, който описва за първи път александрита. Гранатите са били широко известни в продължение на хиляди години. Този минерал отдавна е известен като камък на воините, тъй като войници от цял свят носели тази скъпоценност като талисман срещу смърт и телесна повреда. Също така се твърди, че Гранатът носи победа, мир и спокойствие. Помага и за спиране на потока от кръвта при наранявания. Счита се, че когато се дава гранат като подарък, той символизира лоялност и привързаност. Ако носите гранат и той започне да губи блясъка си – това е знак за наближаваща опасност или бедствие. Твърди се, че ако гранат бъде откаднат, той ще носи лош късмет на крадеца, докато той не го върне на собственика му. Червеният гранат е свързан със щитовидната жлеза и далака. Двата органа могат да се прочистват с гранат, когато камъкът се държи над всеки един от тях. Когато се използва гранат при медитация, той може да спомогне за получаване на информация за минали животи. Гранатът би спомогнал за освобождаването на благоприятни информационни потоци, насочени към търсещият информация. Понякога информацията може да бъде болезнена, но тя ще бъде точно онова, от което съзнанието на търсещият има нужда за неговото духовно изцеление. Гранатът е камък на истината и чистотата, той е символ на любовта и състраданието.