Скъпоценни или не?

Скъпоценни и полускъпоценни камъни: митове и реалност


Идеята, че някои камъни са скъпоценни, а други – полускъпоценни, е позната на всеки купувач на цветни камъни. Скъпоценните камъни – диамант, рубин, сапфир и смарагд – традиционно поддържат висока цена на пазара поради невероятния си цвят, яркост и изключителна рядкост.

При все че скъпоценните камъни са заслужили славата си, конвенционалното разграничение между скъпоценни и полускъпоценни камъни е обгърнато в митове и заблуди. Нека опитаме да разграничим част от митовете от реалността.
Често срещана заблуда е, че разграничението между скъпоценни полускъпоценни камъни е многовековна традиция. Всъщност това е наскорошна иновация, датираща едва от деветнадесети век. За първи път думата „полускъпоценен” със значение „с по-ниска търговска стойност от скъпоценния камък” се използва едва през 1858 г.

Друга заблуда е, че списъкът с четирите скъпоценни камъни има дълга история. Всъщност традиционният списък със скъпоценни камъни е доста по-дълъг и включва някои изненадващи членове. Перлата, макар че не е скъпоценен камък в тесния смисъл на думата, се е считала за скъпоценна, както и опалът. Но един от най-традиционните скъпоценни камъни, чиято история датира от древна Гърция, бил аметистът. Аметистът е бил класифициран като полускъпоценен камък, след като през първата половина на деветнадесети век в Бразилия и Уругвай били открити големи находища. Въвеждането на термина „полускъпоценен” в английския речник съвпада с новите находки на аметист.

От всички скъпоценни камъни, диамантът е обект на най-много митове. Но интересното е, че тези митове са по-скоро със съвременен, отколкото с древен произход. В исторически план цветните скъпоценни камъни като рубин и сапфир били по-високо ценени от диаманта, главно защото диамантът не бил особено рядък. Но през двадесети век настъпила голяма промяна. Първото нещо, което се случило, били големите находки в Южна Африка, които още повече увеличили запасите от диаманти с високо качество. В същото време предполагаемата стойност на диаманта се повишила до такава степен, че спокойно можем да кажем, че диамантът оглавил списъка със скъпоценни камъни в съзнанието на купувачите. Какво се е случило? Нима скъпоценните камъни не се ценят заради своята рядкост?

През 19-и век световното производство на диаманти било едва няколко килограма годишно. След откриването на огромните диамантени мини в Южна Африка през 1870 г., диамантите се копаели от земята буквално с тонове. Предлагането било толкова пренаситено, а търсенето – толкова малко, че британските финансисти от южноафриканските мини рискували да изгубят инвестициите си. Решението било да създадат мощния картел „Де Беерс”, който до ден- днешен контролира световното производство и запасите от диаманти. Всъщност качествени диаманти никак не липсват. Но „Де Беерс” контролират количествата, които се предлагат на пазара и по този начин поддържат цените високи.
Консорциумът „Де Беерс” предприел и съгласувана рекламна кампания с десетилетна история, която свързвала диамантите с любовта, ухажването и брака, под вече познатия слоган: „Диамантите са вечни.” Годежният пръстен с диамант, някога непознат в повечето части на света (включително и в Европа), вече се счита за съществена част от брачния ритуал. Трудно е да избегнем заключението, че специалното място на диаманта като скъпоценен камък до голяма степен се дължи на монополна икономика и социален инженеринг.

В наши дни някои редки „полускъпоценни” камъни като александрит, гранат демантоид, гранат цаворит и танзанит могат да бъдат също толкова скъпи, колкото и рубина и сапфира. Много красивите турмалин, шпинел и аквамарин с по-големи размери също поддържат много високи цени на пазара. Редно е да кажем, че вече сме достигнали до етап, когато разграничението между скъпоценни и полускъпоценни камъни е станало безсмислено. Федералната комисия по търговия в САЩ периодично обмисля да забрани употребата на тези термини, за да намали объркването сред потребителите. Американската асоциация за търговия със скъпоценни камъни (AGTA) вече е добавила следната формулировка в своя Етичен кодекс: „Членовете следва да избягват употребата на термина „полускъпоценен” за описание на скъпоценни камъни.”