Скъпоценни или не?

Скъпоценни или не?

Скъпоценни и полускъпоценни камъни: митове и реалност


Идеята, че някои камъни са скъпоценни, а други – полускъпоценни, е позната на всеки купувач на цветни камъни. Скъпоценните камъни – диамант, рубин, сапфир и смарагд – традиционно поддържат висока цена на пазара поради невероятния си цвят, яркост и изключителна рядкост.

При все че скъпоценните камъни са заслужили славата си, конвенционалното разграничение между скъпоценни и полускъпоценни камъни е обгърнато в митове и заблуди. Нека опитаме да разграничим част от митовете от реалността.
Често срещана заблуда е, че разграничението между скъпоценни полускъпоценни камъни е многовековна традиция. Всъщност това е наскорошна иновация, датираща едва от деветнадесети век. За първи път думата „полускъпоценен” със значение „с по-ниска търговска стойност от скъпоценния камък” се използва едва през 1858 г.

Друга заблуда е, че списъкът с четирите скъпоценни камъни има дълга история. Всъщност традиционният списък със скъпоценни камъни е доста по-дълъг и включва някои изненадващи членове. Перлата, макар че не е скъпоценен камък в тесния смисъл на думата, се е считала за скъпоценна, както и опалът. Но един от най-традиционните скъпоценни камъни, чиято история датира от древна Гърция, бил аметистът. Аметистът е бил класифициран като полускъпоценен камък, след като през първата половина на деветнадесети век в Бразилия и Уругвай били открити големи находища. Въвеждането на термина „полускъпоценен” в английския речник съвпада с новите находки на аметист.

От всички скъпоценни камъни, диамантът е обект на най-много митове. Но интересното е, че тези митове са по-скоро със съвременен, отколкото с древен произход. В исторически план цветните скъпоценни камъни като рубин и сапфир били по-високо ценени от диаманта, главно защото диамантът не бил особено рядък. Но през двадесети век настъпила голяма промяна. Първото нещо, което се случило, били големите находки в Южна Африка, които още повече увеличили запасите от диаманти с високо качество. В същото време предполагаемата стойност на диаманта се повишила до такава степен, че спокойно можем да кажем, че диамантът оглавил списъка със скъпоценни камъни в съзнанието на купувачите. Какво се е случило? Нима скъпоценните камъни не се ценят заради своята рядкост?

През 19-и век световното производство на диаманти било едва няколко килограма годишно. След откриването на огромните диамантени мини в Южна Африка през 1870 г., диамантите се копаели от земята буквално с тонове. Предлагането било толкова пренаситено, а търсенето – толкова малко, че британските финансисти от южноафриканските мини рискували да изгубят инвестициите си. Решението било да създадат мощния картел „Де Беерс”, който до ден- днешен контролира световното производство и запасите от диаманти. Всъщност качествени диаманти никак не липсват. Но „Де Беерс” контролират количествата, които се предлагат на пазара и по този начин поддържат цените високи.
Консорциумът „Де Беерс” предприел и съгласувана рекламна кампания с десетилетна история, която свързвала диамантите с любовта, ухажването и брака, под вече познатия слоган: „Диамантите са вечни.” Годежният пръстен с диамант, някога непознат в повечето части на света (включително и в Европа), вече се счита за съществена част от брачния ритуал. Трудно е да избегнем заключението, че специалното място на диаманта като скъпоценен камък до голяма степен се дължи на монополна икономика и социален инженеринг.

В наши дни някои редки „полускъпоценни” камъни като александрит, гранат демантоид, гранат цаворит и танзанит могат да бъдат също толкова скъпи, колкото и рубина и сапфира. Много красивите турмалин, шпинел и аквамарин с по-големи размери също поддържат много високи цени на пазара. Редно е да кажем, че вече сме достигнали до етап, когато разграничението между скъпоценни и полускъпоценни камъни е станало безсмислено. Федералната комисия по търговия в САЩ периодично обмисля да забрани употребата на тези термини, за да намали объркването сред потребителите. Американската асоциация за търговия със скъпоценни камъни (AGTA) вече е добавила следната формулировка в своя Етичен кодекс: „Членовете следва да избягват употребата на термина „полускъпоценен” за описание на скъпоценни камъни.”

 

Продукти от магазина

Любопитно

Хесонит

Хесонит принадлежи към групата на Гросулар гранатите, която също включва редките Цаворит гранат. Докато повечето Гросулар гранати са зелени, Хесонит обикновено има оранжево-кафяв цвят. Гросулар гранатите са калциеви алу...

Прочети още
Vantony.com използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече за нашата Политика относно бисквитките.